Същност на нотариалната дейност

Съгл. чл. 2 от ЗННД, Нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в закона нотариални действия. Той е лице, на което е отдадено субективното публично право (властта) да удостоверява в писмена форма извършените пред него частноправни изявления.

Ролята на нотариалното удостоверяване е превантивна (охранителна). Това се постига по пътя на едно БЕЗСПОРНО производство. Производството е едностранно, не съществува противникова страна, не е предвидена възможност за встъпване или привличане на трети лица, налице е служебно задължение на Нотариуса да проверява доказателствата, производството завършва с издаване на акт, който няма сила на присъдено нещо, но има ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА СИЛА.

Нотариалното производство представлява съвкупност от процесуални действия за осъществяване на нотариалното удостоверяване, което се състои от писменото изявление на Нотариуса относно факти и обстоятелства в предвидената от закона форма.

Нотариалните производства се извършват съгласно законоустановения ред, а именно:

а) образуване на производство по молба на молителя, която е устна или писмена, когато законът изрично въвежда такова изискване;

б) събиране и допускане на доказателства;

в) преценка на тези доказателства от страна на Нотариуса с цел установяване наличието или липсата на законови предпоставки за издаване на искания акт;

г) изготвяне и издаване на този акт, респ. отказ да бъде издаден такъв.

Целта на нотариалното производство е издаването на акт от Нотариуса, който:

• не засяга правната сфера на трето лице;
• не решава спор между две лица;
• ползва само молителя, които го е поискал.

Засвидетелстването на съответните факти от страна на Нотариуса се извършва писмено – това е валидната форма, за да има нотариалното удостоверяване доказателствена сила.